В началото на XX век в махала “Кючук Париж” в Пловдив започват да се заселват бежанци от Беломорска Тракия и Македония.
По данни от история на фондообразователя в Държавния архив преселниците стават инициатори да отвори врати през 1902 г. най-старото училище в квартала.
Десетина години по-късно, през 1915 г. същото прераства във Втора девическа гимназия.
Възпитаничките му били разпределени в осем паралелки – по три от първи и втори клас и по две от трети клас. Необичайно бързото разрастване на този градски квартал и липсата на друго близко в района училище наложило приема и на момчета за учебната 1919-1920 година. От началото на същата година по документи на Окръжния държавен архив – Пловдив, учебното заведение започва да се именува Четвърта смесена гимназия. По документи на Държавния архив, народният поет Иван Вазов присъства на поетично четене, организирано за учениците на гимназията.
От 6 септември 1937 г. до 9 септември 1944 г. в същата сграда се помещава само четвърта прогимназия “Иван Вазов”, тъй като през 1936 г. са били построени две нови квартални първоначални училища – “Климент Охридски” и “Братя Миладинови”, които са погълнали учениците от първоначалния отдел на основното училище “Иван Вазов”.
От началото на учебната 1950-1951г. от гимназията и прогимназията, които учат в една и съща сграда заедно с начално училище “Братя Миладинови”, се създава Средно единно училище “Васил Коларов”.
С решение номер 9 на Общинския съвет от 20 ноември 1991г. училището е преименувано в “Свети Кирил Философ”. От април 1997 г. името се доуточнява в “Свети Константин-Кирил Философ”. През 2000 г. НУ “Антон Страшимиров” и СОУ “Свети Константин-Кирил Философ” се обединяват в едно училище – СОУ “Свети Константин-Кирил Философ”. В изпълнение изискванията на новия Закон за предучилищно и училищно образование от 01.08.2016 година училището става Средно училище “Свети Константин – Кирил философ”.
И аз бях там, и на мен страшно много ми липсват !!!
Класният ми ръководител бе Сузана Пенова, а най – много ме тормозеше г-жа Петкова по български за което съм и много благодарна, когато постъпих там в 6-ти клас почти не знаех български, а тя ме очовечи.
Благодаря ви за всичко, поклон!!!
И на мен ще ми липсва.Особено учителите.
Аз бях във това училище и много ми липсва!